Чудеса

Едвам се сдържам да не се разкрещя! Егати нервозния ден. Тъпата ми братовчедка от Ботевград пак се довлече. Щяла да става полицайка. Щях да умра от смях - полицайката Цеца Ако й скръцнеш със зъби ще се наака, а да не говорим за нещо по-сериозно, но някой го е казал: “Никога не е късно да станеш за резил”. Цеца-полицайката трябваше да отиде на интервю днес и си нагласи GSM-a за 6.00, но без да забележа взела и моя, и той да звънне в 6.00. Сутринта като се раззвъняха тия ми ти телефони, щях да си глътна езика от уплах. Слава Богу след 10 минутна психоатака, отиде да пие кафе. И какво да правя вече събудена - станах, нищо че бях на работа чак от 9.00. Беше ми адски криво и сънливо. След 2 часа размотаване като 40 мин ме наблюдаваше как се гримирам, най-накрая излезе

Отивайки в училище исках да се консултирам нещо за компютъра ми (горкичкия ). Отговора беше:”Ми … питай Б, но няма да се съгласи да ти го оправи, защото няма да му платиш”. В тоя момент се “надух”, в крайна сметка има си хора за всичко. Занесох си го във фирмата, от която го бях купила. Едно не разбирам като незнаеш нещо или нямаш желание да го правиш, толкова ли е трудно да кажеш:” Незнам” или “Не ми се занимава”. Да не сме се запознали вчера, случайно. И сега съм сърдита и огорчена от отношението на някой хора спрямо моята скромна личност!

Баба Юла неизвестно от къде изрови някакви супер демодирани обувки с цел да ги продава на бедните даскаля. Ако не бяха толкова грозни щях да купя за мама, но ме е срам да предлагам на жената такива “дървенца”, а на тях пише “Salamandar”. Колежките награбиха по 2-3 чифта. Е, със здраве да си ги носят!