Чудеса

Рано станах, въпреки че исках да си поспя, но …. ще е догодина. А пък и от сън спомени няма. Слава Богу върна ми се празничното настроение Спомних си за хубавите неща, които ми се случиха тази година. Е, имаше и доста гадости, но днес е последния ден от 2005-та година и съм настроена положително. Ще се опитам да си спомня по месеци, ако не поне по сезони.

 
Януари е месеца, в който се депресирам. И как да не го правя, тогава имам рожден ден. Чувствам се сама и остаряла с още една година. Пак се бях смачкала, но поне имах чувството, че не съм забравена от хората. Тогава бях много разочарована от една т.нар. приятелка. Мислех си, че съм влюбена, а тя беше наясно с т.нар. ми чувства и започна да го сваля при това много нагло. Питайки я какво прави и защо го прави, тя ми каза: “Нали ме познаваш, аз така си се държа по принцип”. Добре, че беше тя иначе щях да го закъсам много. Човека се оказа доста лабилен, но пък и за нея си имам едно наум. Сетих за това, защото преди два дни пак ме обиди много, но това е друга тема. Пак ще го кажа, защото много ми допада, че всичко което ни се случва е, за да ни научи на нещо.

 
По това време 12 г клас ме поканиха на бала си. Никой никога не ми е правил такъв подарък. Та аз вече не им преподавах. С нещо съм ги впечатлила явно. Най-хубавото е, че е чувствах оценена като човек. Днес пак ми се обадиха, че ще се събират, но аз ще се правя на домакиня и нямам време да ги видя С тези деца съм била само една година. Те се записаха на ЗИП мислейки си, че ще съм им аз, но ги дадоха на Вера-дзвера. Колко ми се сърдиха и колко плаках тогава само аз си знам, но… Това е класа, който ми е голямата любов

 
Самият бал беше страхотен. Децата бяха от красиви по-красиви, но как да не са, та те са на по 19. И аз съм била такава на тяхната възраст Балът беше в ресторант “България”. После ме водиха на дискотека в Студентски град. След толкова години, от както съм завършила за първи път се почувствах като на 18.
Лятото изкарах едно кошмарно море. Комари, гадости и Китен. Няма да ходя там поне още 40 години.

 
Другото хубаво нещо е , че се запознах с Росен. Докато си говорехме бях убедена, че никога няма да се видим, но според теста на Далай Лама се оказа моята душа близнак. Може и така да е. Той ми беше като личен психоаналитик. Е, не винаги ме разбираше, защото все пак е мъж, но ме радва и съм щастлива, че се познаваме. Покрай него се запознах с Румито, която се оказа много свежа и готина. В момента се чудя всъщност кой от двамата ми е психоаналитика. А може би и двамата, но за различни неща. С Маргито пак свръзката беше Роската, но чрез Румито, защото ми трябваше юридическа консултация и така се намерихме. Тя също е страхотна. Тук е момента да го похваля Росен, че има нюх за свежи свестни хора. Чудна работа как по света има хора със сходни проблеми като моите, а аз си мислех, че съм само аз.

 
Следващото хубаво нещо, което открих е Ина, както тя каза: “Помирисахме се и се харесахме”. Надушихме се един ден, когато се разприказвахме за секс. Установихме, че подобен разговор е много разтоварващ и тонизиращ. Обиколихме целия център и се смяхме като пубертетки. Все едно ни беше за първи път. След това установих, че и тя е като мен - сама сред много хора, но с голямо сърце. Може би за това си допаднахме.
Мислейки за 2005 година като за нещо минало вече, мисля че е била една добра година. Имала съм и много лоши моменти, но в крайна сметка се оказва, че те са по-малко от хубавите.