Не е зле!
Попаднах на едно стихотворение, но незнам кой го е писал.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме,
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато си хубава……
Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва в косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старая до края да си хубава.
Не толкова за мен, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те с цигарите.
не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти …… Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е възможно … Колко си
ти пясъчна … И моля те, казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
декември 18th, 2005 at 12:08
Христо Фотев, Биба.
декември 18th, 2005 at 12:10
Ето ти и едно на Дамян ДАмянов, многоп ми е любимо:
Среднощна молитва
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този “грях”, така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което…
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая…
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача…
Събличай се и ми свети със вечност.
декември 18th, 2005 at 12:56
Доста съм неграмотна, а? Добре, че имам литератори до себе си
Страхотно е стихотворението
декември 20th, 2005 at 9:27
Ех, този Дамян Дамянов
Христо беше странна птица, но морето…
и стихът…
и пак морето…
и пак стихът….