Чудеса

Тъкмо се бях отчаяла от поредния си опит да направя нещо добро за себе си и ….. магията стана. Оня олигомот се разбра най-накрая и спря да ме преследва. Не съм от най-тактичните, но се напънах доста, за да не му кажа всичко, което мисля за него. Точка и край.

Вече ще се радвам на хората около мен, че не се знае до кога сме тук на този свят. Покрай последните събития си дадох сметка, че човек трябва да е заобиколен от положителни хора, за да се радва пълноценно на живота. И тук ще сложа точка и край. Край с изпиващите ми енергията познати, роднини, да кажем “приятели” и мъже, но тези които се опитват да ми се бъркат в живота по супер отвратителен и арогантен начин.

Днес пак бях на поредното интервю, много симпатични хора, но много малко парички дават - продължавам да търся. Дано да ми се обадят от картите, че те са ми много на сърце.
Видях се с много симпатичен младеж, но толкова са ми притъпени сетивата покрай кретена, че незнам дали му станах дори симпатична. и в момента пак се лутам като “муха без глава”. Напоследък взех да се вслушвам в интуицията си, но след срещата си с него тя мълчеше. Казвам й: “говори ми слушам те”, но тя не каза нищо. Но пък може да не съм я чула, защото ми се спеше ужасно. Хубавото в случая е че успях да си върна вярата и надеждата, че мъжете не са се мутирали съвсем, а се намира тук-там по някой и друг нормален.

Определено има надежда, че ще оправя живота си. Благодаря на Иван, че ми върна вярата в нормалните мъже, независимо дали ще се видим пак. Благодаря на г-н Ташков, че ме остави да мисля за работата, която ми предложи без да ме притиска. Благодаря на училището или на Димитрова за стархотните приятели, които намерих там. Обичам ви!