Мъже
Май съм на път да объркам целия си живот. Видях се с “веселяка”, но се оказа, че не е толкова весел колкото ми изглеждаше първия път. За съжаление пак съм се заблудила и пак съм сама, както казват хората “прелъстена и изоставена”. Нямам сили да търся повече своята половинка, но толкова искам да имам някой до себе си, че едвам си поемам дъх вече. Такъв е момента, че имам нужда от 100%-ва подкрепа, но нямам право да товаря хората, които обичам със своите проблеми. Проблема е, че решението трябва да взема сама и за работата, и за мъжа. Нещо ме дразни, но пък ме харесва… Не съм готова да се хвана за първия мъж изпречил ми се на пътя, само заради идеята да съм с някой. А този иска да живеем заедно ей така пробно, и после да си правим семейство и деца. Да, но ме притеснява малко :( Твърде бързо ме “настъпи”, та ние едва сме се запознали. Опитва се да ме контролира, да ме командори и да ми се налага. Иска да му взема фамилията, ако се стигне до брак. В тоя момент вече ми “преля” и си казах: “Е майната ти, то не бяха желания не бе чудо. Да не е единствения мъж на Земята. Баща ми ме е гледал 30 години, а не филанкишията”. Човека се засегна, че му пренебрегвам свещената фамилия, но това ми е позицията и не мисля да я променям заради един малоумник. Дори му казах, че ще си кръстя детето на баща си и с това му бръкнах в онуй място. Ако му харесва, ако не майната му.Чувствам се като в лабиринт, в който не мога да намеря верния път и да изляза.