Чудеса

Много е неприятно, когато рабереш че някой се опитва да ти “подлее вода”. Някой от колегите ми “любими” е казал на 10 клас, че втория срок няма да съм им аз и те децата ме питат. Ако им кажа, има вероятност да ме направят на “луда калинка”. Как да им обясня, че самата директорка не е съвсем наясно, да не говорим за мен самата. Най-много се дразня на колегата, който им е казал, защото в крайна сметка на дъртите клюкарки не им влиза в работата. На въпроса “Кой ви каза?”, те ми казаха “Ми някой се изцепи …” Всъщност съмненията са ми насочени към една подмазвачка, която хич не ме люби, но пък не може всички да се харесваме и обичаме. Не мога да си представя как ще се разделя с децата, та половината са израснали пред очите ми :((

А днес ми беше един супер емоционален ден! Моя клас, от който” пищи” половината училище ме виждат в коридора и ми викат “Госпожице, може ли утре в час на класа да си украсим стаята? Ще си донесем гирлянди и играчки, за да си създадем коледно настроение”. “А искате ли да си направим подаръци за Коледа? Ние сме 26 и с Вас ставаме 27 ….”. Аз им казах: “Значи аз ще подаря на всички :)”, а те: “Може и така, но май е по-добре ние на Вас”. Толкова са ми добри дечицата, че направо ми се доплака и щях да го направя, ако не ме завъртя “въртележката” да се разправям с разни канцеларски работи. Нямам представа как ще се разделя с тях, само като се замисля започва да ме души нещо и без да искам ми тръгват сълзи. Едва днес си дадох сметка, че обичам тези деца. Та това е първия ми клас! Тия шефки нямат мозък да ми дадат клас като знаят, че съм до февруари. Освен, че за мен не е приятно, за децата също е гадно. Да не споменавам и колегите някой, от които са ми като приятели от детинство. Имам чувството, че половината ми живот е минал там.
Мамка му и скапан живот! Не е честно! Не е честно, ама никак! Всичко и всеки, който обичам и се докосна - изчезва!