Чудеса

Тази пролет си купих светло синьо палтенце. Но се стопли и не можах да му се радвам много. Спомена ми беше, че го изпрах и прибрах в гардероба. Тъй като ми беше ново си го пазех за по-специални случаи. Не го бях търсила този сезон. В четвъртък имах важна среща и исках да го облека, но намерих само шала, който “вървеше” с него. Малко се притесних, че ми се разваля фасадата със старото, но се примирих. на другия ден се съсипах да го търся и не го намерих. Изрових всички гардероби с дрехи и пак го няма и това си е. Започна да ме стяга гушката, както обикновено когато съм нервна. Оплаках се на всеки, който ми попадна пред погледа. Абсолютна мистерия!!! Всеки имаше някаква идея за това как може да изчезне. То беше крадец, полтъргайст, някой от “любимите” роднини, които непрекъснато са ми на гости ….. След два дни ровене из къщата се примирих и измислих да си купя ново през седмицата.

Днес реших да се направя на домакиня. Започнах да подреждам шкафовете в хола. Последния, до който стигнах беше този, в който децата си държат моливите и листата за рисуване, както и хиляди други болкучаци. Ровейки се в тях виждам един черен плик и (добре, че съм си любопитна) отваряйки го виждам въпросното палто, което все още миришеше на омекотител, но беше на “хармоника”.